ПРОПРА̀ЩАМ, -аш, несв.; пропра̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Изпращам. На седъмнадесят години момче Джонаса пропратих в Лисабон до един търговец, за да ся учи там на търговия. Й. Груев, СП (превод), 151. Който купува и препродава и пропраща разни стоки по разни места, казува ся търговец. П. Р. Славейков, ПЧ, 26. В едно какво да е огледало ний виждаме образите на телата, защото огледалото отражава в очите ни една част от светлината, която телата пропращат в него. Пч, 1871, кн. 5, 70. Радвайте ся, верни мои дружина! / Пропратихме миналата година, / отиде си седемдесет и осям; / с Ново лето нов привет Ви приносям. П. Р. Славейков, С, 2-3.
2. Пропъждам, прокуждам. В селото имаше человеци коравосърдци, които освен что не рачаха да му спомогнат, .. искаха еще да го пропратят кат странник. П. Р. Славейков, СК, 46. пропращам се, пропратя се страд. С една ягка машина пропраща ся по тръби сладка вода дори до Порт Саид. Лет., 1871, 200.