ПРОПРАЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пропращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пропращя̀л, -а, -о, мн. пропращѐли, св., непрех. Издавам изведнъж силно краткотрайно пращене; изпращявам. Натежалият от плодове клон пропращя силно и се счупи.
– Друга (диал.) форма: п р о п р ъ щ я̀ в а м.