ПРОПУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пропукам2 като прил. За нещо — който има пукнатини по повърхността си. Пенко подтичва след баща си под високия каменен свод на крепостната врата и оглежда изоставените караулни помещения, пропуканите бойници. П. Здравков, НД, 14. До кметската маса стърчеше пропукан прашен шкаф, чиято боя отдавна беше изгоряла и олющена. П. Здравков, НД, 201. Етажерка, маса, няколко стола, походно легло, а отгоре — пропукан таван, останал без мазилка — това беше канцеларията. Ст. Марков, ДБ, 337. Пропукан лед. Пропукана мазилка.