ПРОПЪ̀ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропъхвам и от пропъхвам се; промушване, провиране. После много забикалки, падания и ставания, пропъхвания през гъсти и зелени шубраки и шуми, .., пристигнахме посред нощ при стражата на еледжикските бунтовници. З. Стоянов, ЗБВ II, 105. Под габаритни размери обикновено се разбират най-големите външни размери на машината (напр. за жп вагон — размерите широчина, височина, дължина между най-външните издадени части на вагона, които определят неговата възможност за пропъхване в тунелите). Ст. Михайлов и др., ГМ, 154.