ПРОРИЦА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Старин. Пророк, предсказател; вещател, проницател. — Не е ли измама? — запита плахо той [Аспарух]. А прорицателят отвърна глухо: — Не мами онзи, който те подведе от дивите степи, за да ти даде народ и земя! Н. Райнов, ВДБ, 34. Да бе ми нявга прорицател върл предрекъл, / че отреден ми е живот спокоен, тих; / .. повярвял бих! К. Христов, Кр, 19. Най-после вещ прорицател / нам разтълкува що иска богът. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 17. По положението на звездите те са стараяли да гадаят за бъдащето и заради туй са считали в народа за прорицатели. Н. Михайловски, РВИ (превод), 15.