ПРОРИЦА̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Старин. Предсказание за бъдещето; пророчество. Всеки иска и не иска да знае бъдещето си. Ние даваме ухо на прорицателствата и бързаме да ги отхвърлим. Г. Данаилов, УМ, 7. В Синодика на Борил от 1211 г. се отправят анатеми против онези, които си служат с билки, чародеяния, .., прорицателство и всякакви „скверни и подобни на езическа служба тайнства“. П. Петров и др., ЦЦЖМ [еа].