ПРОРЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от проричам и от проричам се; предричане, предсказване, пророкуване. Вечерта, като седяхме при прозорците, си слушахме много любопитни приказки и забележвания, проричания и тълкувания от простите хора, които гледаха кометата. ИЗ 1874-1881, 1882, 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)