ΠΡΟΡО̀Κ, мн. -ци, зват. -че, м. 1. Рел. Лице, което говори от името на Бога, тълкува Божията воля и предвещава, предсказва бъдещи събития. Не онзи е християнин, който пра ви златни кръстове и който се моли пред тях, а онзи, който изпълнява думите на Божиите пророци и който живее честно и праведно. Л. Каравелов, Съч. VII, 44. — Заклевам се в Аллаха и в неговия пророк Мохамеда: напролет ще ида в гръцкото царство и ще завладея за тебе едно княжество. Ив. Вазов, Съч. XIV, 188. — Пророкът казва: мюсюлманинът трябва да се бои от Бога. Ст. Дичев, ЗС I, 270. „Св. писание" ся наричат книги, написани с Дух Божий от освещени от Бога людие, на речени пророци и апостоли. Хр. Данов, ППК (превод), 18. На 20-ий юлия, на паметта на пророка Илия, най много празнуват еснафите. СбНУКШ ч. III, 172. Библейски пророци.
2. Лице, което предсказва, предрича бъдещето; вещател, предсказател, гадател, ясновидец. — Не съм пророк — казваше той, — за да предвидя бъдещето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 89. Ние не искаме да си присвояваме дарбите на пророка и да предсказваме каква ще да бъде сетнината и на това дружество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 336. Ние, хората от него време, не бяхме пророци и не можахме точно да си представим туй, което ни очаква. ССГ (превод), 6. И като гледаше ядно, той първом Калхасу продума: / — Нивга, пророче на злото, ти мен нещо харно не каза! / Драго е теб на сърцето сявга злини да предсказваш. А. Разцветников, Избр. пр III, 11. Никой не е пророк в собствената си страна.