ПРОРЪМЖА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проръмжавам и от проръмжавам се; изръмжаване. Рязко изпусна дъха си. Изпод храста се чу ниско проръмжаване. Л. Атанасова и др., Р (превод) [еа].
