ПРО̀СВЕТ м. 1. Тесен отвор, пролука, процеп между две неща. Не бива също да има просвет между линийката и повърхността на насипания барут или сачми. ЛР, 2003, кн. 9, 11. През просвета между щорите в стаята се промъкваше ивица светлина. // Празно място, незаето пространство между различни неща; пролука, междина. Оттатък моста над сами реката — пощенската станция, по-надолу — мандрата. В здрача гористият хълм зад тях изглеждаше още по-висок и стръмен, след него — голям просвет, пак скалиста чукла. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 128.
2. Мед. Напречното сечение, пространството във вътрешността на тръбест орган или образувание (артерия, вена, черва и др.); лумен. Ако се прережат напречно дадена артерия и съпътствуващата я вена, ще се установи, че просветът (луменът) на артерията се запазва кръгъл, а на вената е обикновено овален. А. Гюровски, AЧ, 287. Гръклянът у децата е относително дълъг, просветът му е тесен, хрущялите му са меки и податливи. Ив. Вапцаров, ДБ, 82. Кръвното налягане зависи от дейността на сърцето, от количеството на кръвта и от широчината (просвета) на кръвоносните съдове. Анат. IX кл, 74. Просвет на черво.
◊ Пътен просвет (съкр. просвет). Техн. Разстоянието между най-ниско разположената точка в шасито на автомобил и повърхността на пътя, от което се определя степента на проходимост на автомобила. Към габаритите трябва да се отнесе и така нареченият .. просвет при транспортните машини, който определя степента на проходимостта на машината при неравен път. Ст. Михайлов и др., ГМ, 154. Колата е със задвижване на четирите колела и увеличен пътен просвет. Д, 2005, бр. 67, 15.