ПРОСВЕТЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Внезапно настъпила яснота, проясняване на съзнанието или осъзнаване, проумяване на нещо, откриване на някаква истина. — Да, тя те позна — потвърди Борис. — И после съзнанието ѝ се замъгли отново... Това беше само мигновено просветление. Д. Димов, Τ, 193. Гана се вторачи в камъка. Изведнъж очите ѝ се разшириха от ужас и някакво просветление. Тя си спомни проснатия върху земята Тончо и до него цветята и също един такъв остър, окървавен камък. Ст. Даскалов, СЛ, 526. В един от кратките мигове на просветление той разбра, че момичето, което се бе съгласило да му стане жена, не е никаква колибарка. Д. Мантов, ХК, 151. — Та ето, когато такива неща се натрупат между двама хора, идва момент на просветление: изведнъж и двамата виждат, че са били чужди един на друг. Ем. Манов, БГ, 141. Озари ме просветление. Душевно просветление. // Постигане на истинско познание за нещо, проникване в същността на нещо. Константин се моли на Бога, според обичая си, Бог чува молбата му и той „веднага“ устройва азбуката. За писателя буквите са резултат от просветление и вдъхновение след молитвата. Д. Петканова, КК [еа]. Човекът жадува просветление за Господните тайни и от жад и нетърпение да ги узнае стига до отрицание и зло. Ем. Станев, А, 88. Религиозно просветление.
2. Вътрешно, душевно успокоение; умиротворение. Отчаянието премина и зад горещите сълзи, които мокреха бузите му, дойде кротко просветление. Ем. Станев, ИК I и II, 334. Зографа отново тръгна, сподирен от Найдена, и внезапно почувствува вътрешно освобождение, непонятно просветление. В. Геновска, СГ, 543. „Хората са равни пред смъртта“ — никъде тая истина не се усеща тъй дълбоко, както на война. Интелигентът, селякът, философът, .. — всички стават истински братя, смирени и тихи. Една вълна̀ на човещина и някакво просветление се разлива в душите. М. Кремен, Б, 52.
3. Проблясък на надежда, оптимизъм за благоприятно развитие на нещата, за излизане от някакво тежко положение. Има ли смисъл да се живее в такава разкапана държава? .. И ще има ли скоро някакво просветление отнякъде, някаква надеждичка? Г. Караславов, ОХ III, 337. Тъкмо затова [поетът] се бе неотразимо зарадвал от посещението на един ученик, негов почитател. Аз се чувствувам много доволен, че съм внесъл искрица просветление в угнетения живот на поета. Ст. Попвасилев, СбЦГМГ, 289.
4. Само ед. Просвещаване; просветляване2. Той организира театрална трупа с жив идеен репертоар и слага у нас началото на най-достъпното, най-общественото изкуство, като определя и пътя му за в бъдещето: да бъде винаги в дейна услуга на българския народ, да съдействува за неговото просветление и освобождение. Г. Константинов, ПР, 18. Едно от многочислените средства за улучшението и обновлението на народа са читалищата, защото в тях става голямо разменение на мислите и просветление на ума. Ч, 1870, бр. 5, 145.