ПРОСВЕТЛЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от просветлявам1 и от просветлявам се; просветване. Настъпването на деня се позна по слабото просветляване на мрака. Н. Антонов, ВОМ, 96. Дъждът и снегът продължаваха да се редуват. Лекото просветляване бе използвано веднага и артилеристите успяха да проведат стрелбата си с пръво мерене по подвижна цел. БА, 2002, бр. 15477, 12.
ПРОСВЕТЛЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от просветлявам2 и от просветлявам се. Резитбата се прави с цел да се осигури достатъчно просветляване на короната, да се осигури нов прираст на клонките. Осн. сел. стоп. VIII кл, 92. Да беше им дал прах за просветляване на мозъците — от него те имат по-голяма потребност. Др. Асенов, СВ, 114.