ПРОСВЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; просветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Просвещавам. И наистина главната помисъл на една напечатана книга не е ли да просветява народа? Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 11. просветявам се, просветя се страд. Но как са просветява един народ? .. — Чрез училища, чрез учители, чрез книги. Ступ., 1875, бр. 5, 34.
ПРОСВЕТЯ̀ВАМ СЕ несв.; просветя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Просвещавам се. Ако ний българите имаме на сърце да са учим, да са просветяваме, .. ний трябува да прегърнем с две ръце бащиния наш народен език. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 2.