ПРОСВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; просветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някой да усвои знания или идеи, ограмотявам, разпространявам просвета или култура, обикн. чрез системно преподаване на уроци, беседи и под. или чрез книги; образовам, обучавам, уча. „Да просвещаваме и да чакаме“ — тъй казваше Найден Геров. Народният войвода пък казваше да не чакаме, а да се борим... А ето сега аз трябва и да чакам, и да просвещавам, и да се готвя за борбата. Ст. Дичев, ЗС I, 354. И мене, като на брата Добри, ми минаваше през ум да тръгна подир тях [преселниците] .., да им отворя училище и да им просветя децата. Д. Яръмов, БП, 173. Чичо Ангел присъствува на представлението .. Видя ми се малко смешно желанието на Величкова да го просвещава. Какво щеше да разбере тоя прост човечец от драмата? Д. Юруков, СбЦГМГ, 218. Да се бориш цял живот за отечеството си, да ходиш като апостол от село на село да просвещаваш народа. В. Геновска, СГ, 175. — Ти водиш ли политически занятия с твоите моряци? Просвещаваш ли ги? Д. Добревски, БКН, 122. Кирил и Методий ся пратиха да просветят славянските племена, защото крайно познаваха язика. Бълг., СбПер. п II, 63.
2. Правя някой да получи просветление, яснота, да разбере, да проумее нещо; просветлявам2. Мъката просвещава човека, прави го мъдър. А. Гуляшки, МТС, 272. Княгинята побледня и гледайки го, прошепна: — Това искат Бог и моето сърце. Повторѝ високо думите, които ще те просветят! Ст. Загорчинов, ЛСС, 100. Евтимий ги благославяше с хубавата си ръка, аз навеждах безверната си глава .. „Дойди да те просветя в страх и благоговение“ — като да казваше лицето му. Ем. Станев, А, 112. Аз мисля, че милостта е по-приятна Богу, който сам с кротост и словото на истината просвещаваше заблудените овци, а не с огън и меч. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 40-41. Господ е велик и може той да мя е просветил да мина от тука по това време! П. Р. Славейков, ЦП ІІ (превод), 206. // Прен. Правя нечий ум, дух и под. способен да разбере същността на нещо, да проумее нещо; просветлявам2. И просвети Кайн ума му, та Йобел научи тайните на Земята и въздуха. Н. Райнов, БЛ, 51. Открива на хората [християнското учение] това, что тражили — истиннаго Бога ..; просвещава им умовете. ВИ, 63. Секи от нас, който са нарича българин .., е дължен да обогати ума си, да просвети духа си. КМБП, 64.
3. Остар. Осветявам1 (в 1 знач.). Солнцето не ся варти около Землята, но .. стои в средата на света, за да просвещава всите около себе си тела. А. Никопит, УД (превод), 40.
4. Диал. Започвам да светя; засветвам. Йогреяла, просветила ясна месечина, / та огряла, осветила дори Цариграда. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 247. просвещавам се, просветя се страд. Винаги може да се посее здраво семе, да се просвети един ум. Д. Талев, И, 296. — Виждам, че .. по-напред трябва да се просвети умът и душата, тогаз да се мисли за свободата. Д. Немиров, Б, 52.
ПРОСВЕЩА̀ВАМ СЕ несв.; просветя̀ се св., непрех. Придобивам, усвоявам грамотност, знания или идеи самостоятелно чрез системни занимания; обучавам се, образовам се. Сърби и руси, продължава Паисий, живеят при много по-благоприятни условия, имат възможност да се просвещават. Б. Пенев, НБВ, 58. Самите социалисти се държаха [в селото] съвсем миролюбиво, четяха си своите книги и вестници, просвещаваха се. Д. Фучеджиев, Р, 233. — Вие в коя земя сте са възпитали и образовали? — го пита смирено поп Нил. — Аз съм се просветил в Па-а–риж. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 21. Нашата погрешка е голямата студеност кам учението и великото небрежение, за да са просвещаваме от книжното прочитание. Р. Попович, Х, 14. ● Ирон. — На̀, чети и се просвещавай! — каза той, като извади вестници от джоба си и ги подаде на Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Чудно само защо си даваш левчето за нашите вестници! Па нищо! Нека се просвещава! — завърши на ума си вестникарят. М. Грубешлиева, ПП, 208.