ПРОСВЕЩЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Просветѐн, образован, културен. Коприщенците не приличат на другите българе: тие са просвещени и образовани люде. Л. Каравелов, Съч. II, 93. Жителите в Т. Пазарджик още в 1847 лето наредиха .. и доведоха един просвещен и достоен момак за учител. ЦВ, 1856, бр. 304, 91. В какво състояние се е нахождала днешна просвещена Европа, кога българи си имали граждански закони. Г. С. Раковски, П I, ХIII — ХVIII. В Америка и понейде си у просвещените европейски царщини има съставени дружества, нарочно за изкоренявание на пиянството. Ил. Блъсков, ПБ I, VII. Техен [на Кирил и Методий] учител е бил знаменити Фотий, който е бил един от най-просвещените. КМБП, 37. Направѝ един человек по-просвещен, сиреч по-добър. Ч, 1871, бр. 8, 230.