ПРОСВЕЩЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Остар. Книж. Просвета, образоване, разпространение на знания със светски характер. — Какъв е нашият дълг .. Нашият дълг е да подготвяме народа за този велик ден [освобождението]. Как да извършим това? Аз мисля най-вече чрез просвещение. Учители трябват на народа! Ст. Дичев, ЗС I, 328. И тази година .. слънчевият празник на културата и просвещението [24 май], огласян от песни и духова музика, завърши доста успешно. К. Калчев, СР, 143. Нима̀ не е елементарна истина, че просвещението именно ражда икономическото благосъстояние? Т. Влайков, Съч. III, 33. Читанките, подготвени от учители и педагози, се одобриха от Министерството на народното просвещение и бяха въведени в много училища по селата и градовете. Ал. Спасов, С, 62. Книгопечатанието е най-голямото средство на просвещението. Т. Икономов, ЧПГ, 117. От 20-30 години насам нашият народ са е разбудил и разбрал добрината от просвещението. Ч, 1875, бр. 9, 409. // Стесн. Начално ограмотяване, научаване на писане и четене на роден език. Той [Методий] искал да изпълни колкото са може по-скоро онова дело, което му завещал умирающият брат, т. е. да довърши просвещението на славянските племена. КМБП, 56. Въдворяванието на Методиевите ученици в България е началото на славянското просвещение. Р. Каролев, УБЧИ, 19. Ето че дойде пак тържественият ден на блажените наши отци и учители [Кирил и Методий] ..; на тези, .., които положили първий камък, първото основание на Христовата черква в България, а с него и началото на писмеността, на книжното учение и просвещение. БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 350. // Стесн. Обикн. със съгл. опред. Религиозно догматично образование. Старите български книги са или богослужебни книги, или пък книги за общо религиозно просвещение. Б. Ангелов, ЛС, 133. Архаизирането на един развиващ се език си остава просветителска реакция, защото цел на християнското просвещение е да възпитава граждани на небесното Отечество. П. Тодоров, РДДП [еа]. Църковните училища, макар и все още с ограничена дейност, свидетелстват за постепенното преодоляване на изкуствено насаденото разграничение между просвещение и общение с Бога. М. Иванова, ПОБ [еа]. Борис обърна сичкото си внимание .. на черковното устройство и християнското просвещение. Р. Каролев, УБЧИ, 14. // Духовна култура, възпитание. Аз мисля, всякой може да прочете поне един стих на ден .. С такъв начин .. в продлъжение на няколко годин собрало би ся голямо богатство от духовно просвещение. БК (превод), 8-9. Първото възпитание, първата основа на душевното просвещение иде от майката. Й. Груев, КН 7 (превод), 121. Вий ще съгледате у него първо, че той [българският народ] има сведения в някои части на обществений живот, които вий нямате, т. е. че той има свое просвещение, култура. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 25. Обичах те, кога изгря над теб / Зорницата на твойто пробужденье, / духовна светлина и просвещенье / за тебе станаха насъщний хляб. Ив. Вазов, Съч. III, 178.
2. Като собств. име, членувано или със съгл. опред. Идейно обществено движение с прояви в литературата, изкуството, философията и др. на редица страни през периода ХVII — ХIХ век, насочено против феодалните традиции и религиозните предразсъдъци, в защита на разума и просветата като фактор на обществения прогрес, за постигане на политически свободи и естествено равенство между всички хора. Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. ФМ, 1984, кн. 12 [еа] . Формата на речник, на енциклопедия е вътрешно присъща на Просвещението — на неговото главно предназначение. И. Паси, ФР, 5. Кога зело да ся разсява Просвещението, трябувало да ся скъсят и злоупотребленията от папската власт. ВИ, 132. Тука [в Цариград] тряба да са .. устрои главният разсадник на Българското просвещение. Г, 1863, бр. 7, 50. Френско просвещение. Британско просвещение. Германско просвещение. Американско просвещение. Балканско просвещение.
3. Остар. Книж. Просветление. Моли се и дерзай, на силата господня се осланяй и ще постигнеш райско просвещение. Ем. Станев, А, 99.
– Друга (остар.) форма: п р о с в я щ ѐ н и е.