ПРО̀СЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението просо. Просените зрънца върху ресите се люшкат, оживени от късната лятна прохлада. З. Сребров, Избр. разк., 165. Веднъж две кокошки са сбиле за едно просено зърно. СбНУ LVI, 30. Просена слама.
2. Който е направен от просо. Кумата .. изправила детето и търкулнала към майката варено яйце и просена питка. Д. Вълев, Ж, 29-30. Майката опече просени банички с извара. БВ, 1971, кн. 6, 13. Тъжен се Стоян завърна / от ниви, черни угари, / по-тъжен рало остави / и си волове назоби / със бяла ярма просена. Ц. Церковски, Съч. II, 109. Просено брашно. Просена каша. Просена боза.
3. Който е засят с просо. След като се стоплеше, Червената уста тръгваше край слога .. Обикновено отиваше в съседната просена нива, където имаше няколко храста. Ем. Станев, ПГВ, 5-6.
◊ Като просено зърно; като просени зрънца. Разг. Съвсем дребен, малък (дребни, малки). Вие сте като просено зърно спрямо това, което сме ние и което ще станем утре. Д. Талев, ЖС, 272. — Сръбни си още една чашка! .. Ако ти допари — разхлади си устата с любеница. Я виж какви семки — като просени зрънца. А. Каралийчев, ПГ, 119. Колкото едно просено зърно (зрънце). Разг. Съвсем малко. Та ако има у вас колкото едно просено зърно човеколюбие, смилете се над бедните християни. НБ, 1876, бр. 6, 24. Ако имат от малко-малко присърце интересите на България и колкото едно просено зрънце ум .. ще разберат, че едничката спасителна политика за България е тая, която е прогласил и поддържал г. Стамболов. С, 1894, бр. 1487, 2. Ни просено зърно, н е д а в а м. Разг. Нищо не давам.
– Друга (диал.) форма: п р о̀ с я н.
ПРО̀СЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прося като прил. 1. Който е получен чрез просене, чрез молби, измолване; изпросен, измолен. Под това двойно осветление вечеряхме, при компанията на юрука, кир Яне, който ни поднесе любезно просените услуги. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 98. Просени пари.
2. Като същ. просеното, мн. няма, ср. Нещо, което се придобива с просене, измолване, молене; изпросеното, измоленото. — Моля ви, заемете ми, Стефанов .. Той получи просеното и весел се отдалечи с облекчено сърце. Ив. Вазов, Съч. ХI, 90.