ПРОСЀНВАМ, -аш, несв.; просѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтънявам, правя нещо да стане тънко, прозрачно или рехаво. ● Обр. Жълти бръчки са просенили срещната букова гора. Зеленото е още много, но това е едно зелено като че подплашено. Н. Хайтов, ШГ, 200.
ПРОСЀНВАМ СЕ несв.; просѐня се св., непрех. Диал. Изтънявам, разреждам се, ставам тънък или прозрачен. Сивият облак на небето се беше просенил и висеше като грамадно решето. К. Петканов, СВ, 14.