ПРО̀СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прося и от прося се; просѝя. — Трябваше да го храня аз. Затова взех да крада. Просенето не стигаше. Но ме хванаха. Една седмица ме държаха в мазето. Като ме пуснаха, намерих дядо Хюсни умрял от глад. П. Бобев, К, 108.