ПРОСЀНЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от просеня като прил. Обикн. за дреха — който е изтънен и протъркан, протрит от употреба. — На, загърни се, да не простинеш — тикаше му тя една скъсана салтамарка .. Иван нямаше нужда от този парцал, но го взе само да не я оскърби. Всичко беше нарамила тя: и просенената фланела, .., и оръфания ямурлук. Г. Караславов, Тат., 193. Бойчо прибра бозавите си просенени вече потури и седна до брястов труп. К. Петканов, ОБ, 49-50.