ПРОСЀТИК м. Диал. Мъж, който е изпратен от страна на момък да иска мома за жена; годежар, главежник, одумник. Просетикът не забравя мисията си; с някой малък предговор той си каже целта на дохажданието. СбНУ VIII, 43. Като земе бащата думата на сина си, той повика някой мъж, който да му е роднина .., когото стъкмяват за просетик. Просетикът сам поисква заповед от ергенина, като го пита: — да иде ле. СбНУ VIII, 43.