ПРО̀СЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. и диал. Просяшки. Има няколко просечни дни. Т. Панчев, РБЯд, 271.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ПРОСЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от просека като прил. Който е направен чрез сечене, чрез всичане в нещо. На четиридесет стъпки горе, в скалата, имаше няколко просечени килии, окадени и влажни, а в една от тях гаснеше отшелникът Милош. Й. Попов, БНО, 71. // Който е разсечен, пресечен. На 2,5 км от селото шосето .. продължава през просечената Андонова скала до пети километър. М. Гловня и др., Р, 154. Просечен камък.