ПРОСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което моли някого за нещо, устно или чрез писмена молба; молител. Просителят изливаше молбата си с пълна вяра, че Панайотка, колкото и да изглежда строга, нямаше да му откаже помощта си. Д. Немиров, Б, 22. — Говори, старче — приветливо рече Самуил. Позна той по сведените плещи и лицето на човека, че срещу му стои просител. А. Дончев, СВС, 161. Всеки ден го причакваха просители и му досаждаха с молбите си, но простодушието на тая селянка го разсърди, вместо да го трогне. Ем. Станев, ИК III и IV, 351-352. В чакалнята на княза беше препълнено. Бяха дошли повиканите на доклад министри, имаше частни просители. В. Геновска, СГ, 75. Резолюцията на г-на Начевича на исканието на Кърклисийски е в смисъл: да се удовлетвори исканието на просителя. Пряп., 1903, бр. 37-38, 5. Ние видиме, че гръците му дават Загория .. и излазят пред него [царя] не като повелители, а като просители. КМБП, 31.