ПРОСЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Отвл. същ. от просителски. После вижда, че абсолютно заможен Бог излага Своите съкровища и обилно богатство, за да Му откликне той с просителство и молби, като Го възвеличава и прославя. К (превод) [еа].
