ПРОСЍЯ ж. 1. Само ед. Неодобр. Просене за дребни пари или храна, извършвано от просяци, обикн. по оживени места в селищата, по гари, пристанища и др. Куп деца ги наобиколиха и протегнаха изтънели ръчици за просия. П. Спасов, ХлХ, 230. „Тичайте сега да помагате на баща си, че ако не е баща ви, требе с просия да се храниме!“ Й. Радичков, СР, 111. От просия очи не излизат, а от кюския. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 31. // Занимание, дейност за препитание на просяци; просячество. — Познаваш ли това дете? — Да — отговори гъркинята. — Гладува и се занимава с просия. Д. Димов, Т, 488. Има гладни, има хора в беда, .., вдовици без подслон по просия ходят. Н. Райнов, КЦ, 129. Тук работа търсил, там търсил, никъде няма... и накрай — нали трябва да се яде — на просия го ударил. М. Яворски, ХСП, 102. В столицата просията е забранена и просяците се изпращат в Подгумерския манастир. Отеч., 1978, кн. 3, 42.
2. Остар. Дейност на духовни или обществени лица за събиране на парични и материални дарения, помощи за някаква благотворителна или обществена цел. — Решил съм — продължи все със същото повишено настроение архимандритът — днес сряда, най-късно в петък да тръгна по света просия! За манастира! — напомни той. Ст. Дичев, ЗС I, 267. Раковски едва ли не е сам... Край него са останали един, двама... Такива само като тоя Панайот Хитов, който сега го придружава при просията му из страната... — Пардон, домнуле доктор, но добре ли ви чух? Вие казахте просия... Нима всеизвестният домнул Раковски...? — Той не може да се откаже от своята идея: чети, легии... А за това трябват пари. Ст. Дичев, ЗС I, 408. Дядо Ганчо се стягаше да тръгват по просия за манастира. Ходеха от къща на къща, тропаха, поздравяваха, кланяха се и прибираха каквото им дадяха — пшеница, ечемик, царевица, сланина, мас, вълна, памук... Г. Караславов, СИ, 10. Неофит потегли за Казанлък. Там го бе пратил като таксидиот игуменът по просия. Вл. Свинтила, СЗЗ, 135. Фотинов е ходил с баба си в Русия .. по просия за постройка на черквата в метоха или за друга някоя цел. Ив. Шишманов и др., СбНУ ХI, 622-623. Ден и нощ таксидиотът ходи и с просия сбира дарове. В. Марковски, ПЗ, 309.
3. Остар. Събраното чрез просене; милостиня, подаяние. Просешкото блюдо хвана да се пълни. Тая просия е наречена, казват, за турските храбри войници. НБ, 1876, бр. 8, 31. Редом селата изреждат, / нали са пусти цигани — / просия сбират да ядат. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 167. l Нар.-поет. П р о с и я (д а) п р о с я. Майка ги от кон тешила: / „Мълчете, Павле и Петре, / па се назаде върнете, / черна просия просете, / па я на пазар изнесте“. Нар. пес., СбВСтТ, 963. Циганки из село излязоха, / дребна просия да просят. Нар. пес., СбВСт, 618.