ПРОСКИМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проскимтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. проскимтя̀л, -а, -о, мн. проскимтѐли, св. 1. Непрех. За животно, обикн. куче — издавам кратко скимтене веднъж или няколко пъти. Ослепен и зашеметен, той чу изведнъж как проскимтя малко, бяло, пухкаво кученце. Т. Генов, Избр. пр, 99. Манкс, ловджийската хрътка на стария крал .., се сви в краката му и лекичко проскимтя. П. Миланова, КЕ (превод) [еа].
2. Само несв. Скимтя от време на време, понякога. Оглеждаше внимателно дворовете. Светят прозорци, мучи крава, тихо проскимтява куче. Да влезе ли? Още не! П. Вежинов, НС, 165. Някъде далеч се чувал шум от пърхане на крила .., а кучето, което тичало след каруцата, жалостиво проскимтявало от време на време за всеки случай. Л. Станев, НТ [еа].
3. Прен. Прех. Казвам, изричам нещо по начин, наподобяващ скимтене. — Нещо се е променило, нали? — просъска Форд. — О, да! — проскимтя малкият робот в отговор. — Случи се нещо най-прекрасно и чудесно! Вл. Германов, ПБ (превод) [еа].