ПРОСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; проску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Скубя нещо тук-там, за да го разредя; прореждам. По цял ден се обличаше и събличаше, стържеше ноктите и проскубваше веждите си, отговаряше едносрично на майка си. Кр. Кръстев, К, 42. Вземам след нея и аз да проскубвам буренчета и тревички. Т. Влайков, Пр I, 194. И защо си е така проскубала хубавите вежди? Вдигнала ги, изтеглила ги, японски фасон. Че по що им харесва тоя японски фасон! Елин Пелин, Съч. IV, 214. проскубвам се, проскубя се страд. Посяването .. става направо на постоянно място през м. април, като след поникването растенията се проскубват и проредяват. Гр, 1906, бр. 123, 3. Необходимо е ония растения в лехите, които са първи в развитието .. да се проскубят и разсаждат. КС, 1961, бр. 101, 2.
ПРОСКУ̀БВАМ СЕ несв.; проску̀бя се св., непрех. За козина, косми, пера — опадвам, оскубвам се тук-там. Неговата [на язовеца] твърда като четина козина започваше да се проскубва, особено по корема. Ем. Станев, ЯГ, 82. ● За изделие от кожа с косми. Кожената ти яка се е проскубала, не я носи вече.