ПРОСКЪ̀РЦВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от проскърцвам. Дежурният чиновник на гарата .. даде знак и влакът пое с леко проскърцване. Г. Караславов, ОХ IV, 124. Работниците в срутилата се къща са избягали далече от нея, защото чули зловещи пукоти и проскърцвания. Нов., 2006, бр. 225 [еа]. Проскърцване на зъби.
2. Прен. Несъгласие, неразбирателство, противоречие, конфликт. Има коалиционно споразумение, което би трябвало да се спазва. Ако се установи, че някой от партньорите изпитва известно несъгласие, че някъде има известно напрежение, пропукване, проскърцване, Съветът на коалицията ще трябва да вземе мерки. Мон., 2007, бр. 2851 [еа]. Дългото пазарене около шефа на Агенцията .. правеше безсмислено и преговарянето по кадровата политика на ниските и средните нива — проблем, който създаваше реални проскърцвания във властта. Мон., 2006, бр. 2496 [еа]. Отдавна се говори за проскърцване в отношенията между младия соцлидер и неговия някогашен наставник. Кеш, 2004, бр. 48 [еа].