ПРОСЛАВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Рядко. Човек, който прославя някого или нещо. Те [ангелите] са първенствуващи и винаги седят пред престола на Бога. Михаил е водачът на небесните сили и борец срещу злите духове .. Рафаил е изцелител на недъзите .. Йехудиил е прославител на Господа. Вл. Николов, А [ea]. Българийо, горе главата! Из улиците на твоята столица се разхожда твоят прославител! Ст. Илчев и др., РРОДД, 408.