ПРОСЛАВЛЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Прославям. С качествата, които обладаваше, .. той би могъл да стане душата на една от ония борби, които прославляват завинаги историята на един народ. К. Величков, ПССъч. I, 93. Най-после в язика се хвали и прославлява Бога. Т. Икономов, ЧПГ, 54. прославлявам се страд. „Прилежанието ся похвалява, труда ся награждава, успеха ся прославлява.“ С. Доброплодни, П, 23.
ПРОСЛАВЛЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Прославям се. Тя [столицата Лондон] ся твръде много прославлява с просвещение и промишленост. Г. Икономов, КЗ, 42.