ПРОСЛА̀ВЯНЕ ср. Отгл. същ. от прославям и от прославям се. Социалната функция за създаване на нов език и прославяне на една несъществуваща действителност отпада. Затова интелигенцията се оказа в позицията на загиваща класа. Сега, 2002, 12. 01. [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)