ПРОСМУ̀КВАМ, -аш, несв.; просму̀ча, -еш, мин. св. просму̀ках, св. 1. Прех. и непрех. За течност, газ или миризма — прониквам, пропивам се в нещо, навлизам в структурата, в материята на нещо. Трябва да поизсуша якето, то не пуска, но тази влага просмуква всичко. Д. Фучеджиев, Р, 168. — Тоя ветрец е нищо .., но я да дойде ноември, да се повлекат мъглите, да те просмуче оная ми ти влага до мозъка на костите... Г. Друмев, УКР, 36. Тати ни изнася цяла лекция за пластовете на Земята, .., за водата, която просмуква пластовете. Н. Каралиева, ЯЧ, 135-136. Краката им затъват в лепкавата кал, дъждът просмуква в дрехите им. Ж. Колев и др., ЧБП, 111. Както и да ся работи земята, то все ся прави: .. за да .. просмуква у нея и въздух, и влага, и топлина, та да стане тя по-сгодна за растението. Лет., 1874, 255. Миризмата на машинното масло е просмукала дрехите на техника.
2. Непрех. За вода, течност и под. — просмуквам се (във 2 знач.), процеждам се. Спряхме в горния край на казармения район. До това време бяхме чакали под един .. много стар, сгърбен навес. От тавана се ронеше пръст, просмукваше вода. БВ, 1971, кн. 6, 19. Тая вода от върха на планината, под която е пещерата, просмуква през толкова дебел камик, та ся цеди там. Ако да няма из камика шупли, и водата не ще може да просмуче. Н. Геров, ИФ, 28. Някой път водата изскача нагоре няколко лактие. Тая вода става от оная, която откак падне от въздуха на сушата, просмуква през някои пластове на земната кора. К. Смирнов, З, 52.
3. Прех. Прен. Просмуквам се (в З знач.); пронизвам. Смут и уплаха са просмукали гласа ѝ и крива, и невесела е храбрата усмивка, опънала устните. Ч. Шинов, ПВ, 10. Борбата за мир .. просмуква цялата тая много оригинална поема. Г. Бакалов, Избр. пр, 420. Избягваше да открива искрено вътрешния си смут, за да не го изтълкува като позьорска скромност, ала всички тия условности просмукваха душата му с една постоянна болка. Л. Дилов, ПБД, 88. Та аз съм просмукан / от мъка / и чукам / на вашата съвест / за нещо по-висше. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 70.
4. Прех. Поглъщам, поемам нещо (течности, газове или др.) в себе си; всмуквам, попивам1. Земята просмука разтопения сняг. Св. Минков, СбХ, 116. М а р и я: — Ами то [златото] нали е на тъмно, скрито вътре в скалите. Х а д ж и е в: — Тъй, но скалите просмукват слънчевите лъчи. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 381. Неговата [на младежа] кръв е жива — .. — изтече ли от жилите, земята я просмуква. К. Петканов, В, 175. просмуквам се, просмуча се страд. от просмуквам в 1, З и 4 знач.
ПРОСМУ̀КВАМ СЕ несв.; просму̀ча се св., непрех. 1. С предл. в. За течност, газове и под. — прониквам, навлизам в структурата, в материята на нещо; попивам се, просмуквам. Водата .. през лятото щедро се просмуква в почвата. С. Ставрев, ТСП, 48-49. Миризмата на готвено се просмуква в дрехите. А. Наковски, МПП, 83. Отровата [димът от кладите за дървени въглища] се просмукваше в гърдите му. А. Христофоров, А, 304. Рой пак се закашля, проклетият дим от сгурията душеше гърдите му, дълбаеше ги, просмукваше се в него. Бр. Йосифова, БЧМ, 123. Стопеният от високата температура натриев сулфат се просмуква в горящото вещество и го прави негорливо. Хим. VIII кл, 1965, 72.
2. С предл. п р е з. За течност, газове и под. — преминавам през някаква проницаема преграда или пласт и се появявам от другата страна; избивам, процеждам се, филтрирам се. Циментовите и бетонните изделия не са абсолютно плътни, затова водата, която се намира под налягане, може да се просмуква през тях. Б. Костов, ХС, 58. Смлените храни се просмукват през стените на червото и се поемат от кръвта, която ги разнася из тялото. Зоол. VII кл, 29. Димът продължавал да се просмуква през земята. Почнало да мирише на сяра. След няколко дни от земята се чул силен грохот. Хр. Тилев, В, 63. Напластени са по-едър чакъл, дребен чакъл, едър пясък, а най-отгоре съвсем ситен чист пясък. Водата се просмуква през тези пластове, филтрира се. Хим. VII кл, 17.
3. Прен. С предл. в. Превръщам се в характеристика, особеност на нещо; пронизвам, просмуквам. Скука .. слизаше от върхове и канари .., просмукваше се в бараки, ватенки, гласове. Бл. Димитрова, ПКС, 36. Та кое ли не беше тежко в техния [на лагеристите] живот? Дори и в шегите, в закачките и песните се просмукваше теглото. Ст. Дичев, ЗС I, 532-533. Той [Киряков] закачи слушалката и започна да прибира книжата си. И докато подреждаше преписките, почувствува как някаква особена досада се просмуква в сърцето му, тръпчива и влажна като ноемврийска мъгла. А. Гуляшки, СВ, 216. Умората от дългото пътуване беше се просмукала в кръвта му, правеше го да прилича на болен човек. А. Гуляшки, Л, 307.
4. Прен. С предл. с. Поемам, възприемам, приемам изцяло, напълно някакво разбиране, отношение, чувство; изпълвам се, пропивам се. Истински управници на Калофер бяха чорбаджиите .. От малък Ботев се просмука със страстна омраза към тия кръвопийци. Г. Бакалов, Избр. пр, 209. Тя [Русия] закъснява в своя политически, социален и веществен развой, самата нейна култура се просмуква с азиатски дух. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 50.