ПРОСО̀, мн. проса̀, ср. 1. Само ед. Едногодишно житно растение със съцветие метлица и плод овални дребни зърна, което е топлолюбиво и сухоустойчиво и се отглежда за хранителни нужди и като фураж за животни; обикновено просо. Panicum miliaceum. Тополчани не знаеха кога е ден, кога е нощ, толкова бързаха с оранта .. Някои засяха и просото. К. Петканов, СВ, 21. — Слушайте, хора селяни — вика глашатаят, — царят има една нива, която ражда просо. А. Каралийчев, МО, 6. Просото е едно от най-издръжливите на суша растения. Бтн V и VI кл (превод), 125. Ако посее сеячът жито или ечемик, или просо, то и жътварят има същото да пожъне. П. Р. Славейков, СК, 15. Разора [Петко] ниви големи, / посея жито и просо. Нар. пес., СбВСтТ, 415. — Дай ми, Боже, ситен дъжд, / да са роди жито, вино, / жито, вино, желто просо! Нар. пес., СбАИ, 368. Който се бои от врабци, просо не сее. Послов.
2. Само ед. Събир. Плодът, зърната на това растение. Дошли бяха вести от много места из България, че през последните дни на зимата людете са живеяли с по една шепа просо. Д. Талев, С II, 300. Хасан ходжа изпрати много коне в град Пазарджик, та докараха жито от Беглик хан .. и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо. А. Дончев, ВР, 78. Над воденицата се спущаше една лясковска кола с .. чували .. просо за мленина. Ц. Гинчев, ГК, 44. По-малката щерка занесе на двете жени .. дървена паница с мляко, две дървени лъжици и два комата клисав хляб от просо и ръж. Д. Талев, С II, 130. По-младите натоварят кола с просо и идат в някои ближни градове, отворят там бозаджийски дюген. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 15. Гладна кокошка просо сънува. Послов.
3. Събир. Обикн. мн. Много такива растения, израсли на едно място. Пъдпъдъците и те си показваха гласа из просата, но все на рядко и рядко. Ц. Гинчев, ГК, 330. Просата бяха още зелени, защото бяха есенни и тамам бълваха клас. Ц. Гинчев, ГК, 321. Като ги [циганите] видя хубава Димка, / тя се е скрила в жълтите проса. Нар. пес., СбВСт, 382. Мома се привдигна, на хоро отиде; / към нива погледна, проса се желтеят. Нар. пес., СбГЯ, 224.
4. Само ед. Бот. Род едногодишни тревисти растения (около 400 вида) от сем. житни. Panicum.
5. Само ед. Бот. Едногодишна зърнена житна култура от рода на метлите, едно от най-старите културни растения; сорго, татарско просо. Sorghum vulgare. Просото сорго се използува за храна на населението, за фураж и се изнася в Ливан. В. Дойков, НС, 42.
– Друга (диал.) форма: п р о̀ с о.
◊ Бабино просо. Диал. Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. Подухна вятър с на парцали сняг, / размеси бабино просо и сръчен, лек, / той развъртя се. К. Христов, ЧБ, 318. Лудо просо. Едногодишно културно фуражно растение — вид кощрява от сем. житни; мохар. Setoria italika. — Слушай. Имах една хубава нива. Купих я. Пари начетох за нея. Разорах я и тя ми роди тънкостъблено стройно лудо просо. А. Каралийчев, ЛС, 19. Колко лудо просо и кощрява е изяло вече шилето на Манчо Киров! То се е разчекарило от лой. Г. Краев, Ч, 58. Обикновено просо. Бот. Просо (в 1 знач.). Panicum miliaceum. Птиче просо. Диал. Тревисти растения с жълти, сини или бели цветове; врабчово семе. Татарско просо. Диал. Просо (в 5 знач.); сорго.
~ Изгоряло ми е просото за някого. Диал. Ирон. Не се интересувам от някого, не ме е грижа за него, не ми е притрябвал. Карам (вървя, подкарвам / подкарам, тичам) през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие и законност. Едно време старите доктори я караха през просото. Никакъв микроскоп. Микроби ли? Като биволи да са, пак нямаше да ги видят. Й. Йовков, М, 34. В безкрайните лихви, контрабанди и фалшификации .. ставаше нужда да назърта понякога и компетентното око на адвоката. Не можеше всякога да се върви, ей тъй, направо през просото, дето се казва. Кр. Велков, СБ, 34. — Вие съвсем през просото я подкарахте! .. Какви са тия аероплани? .. Никъде не е казано, че нашият брат може да пътува по работа с аероплан. Няма такъв параграф! А. Гуляшки, МТС, 131. На бивола (петела) окото <все> в просото. Разг. Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо. Аз, чини ми се, много се вгледах в нейна милост. Какво ли си рече кака Дона: „На бивола окото все в просото“. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 21. Говорят, че бил хвърлил [Александър] сега око на една еврейка. — На петела окото в просото! — извика Райко и се плесна по бедрата. Ст. Загорчинов, ДП, 96. На дъното (корена) <му> просо сея. Разг. Търся излишни подробности за нещо, издирвам изтънко нещо; проявявам дребнавост. Е д и н с т у д е н т: — Но моля ви се, това е типов хляб, защо го таксувате като „Добруджа“? С т о я н ч о: — Я гледай си кефа. Не стига, че ти дават пресен хляб, ами и на дъното му просо ще сееш. ВН, 1959, бр. 2545, 4. От кило просо повече. Диал. Извънредно много на брой. Сгазвам / сгазя просото; минавам / мина през просото. Разг.; Изгазвам / изгазя просото. Диал. Извършвам нещо нередно; провинявам се. — Та защо, викаш, е ходил на Нареченските бани! .. — Там ходят да се лекуват за нерви. — Водил момичето си — съобщи с охота Генчо новината. — Нещо сгазила просото, па искала да се дави ли, да се трови ли, не мога да кажа, но не била чиста... Любов... Г. Караславов, Тат., 118. Ако някой сгази лука, ако някой мине през просото, .. — всичко това, така да се каже, е в нашия обсег на действие. Черемухин, Ст, 1968, бр. 1182, 1. Суша просо на ортома. Диал. Ирон. Нищо не правя. Треса се като кокошка над просо. Диал. Голям скъперник съм. Тръгвам / тръгна (удрям / ударя) <го (я)> през просото. Разг.; Отрязвам / отрежа през просото бос. Диал. Започвам да постъпвам безотговорно, като преставам да се интересувам от ред, приличие или законност. — Та го ударила тя [жената], най-общо казано, през просото. Едната вечер с Колев, .., а на следващата, .., с друг. Ал. Томов, П, 99. Крум тръгна към своята галерия [в мината], но Велко му подвикна: — Научи ли, че Събка тръгнала направо през просото? Дори вече не подбира. Снощи я видели да влиза в квартирата на минния старши стражар. Х. Русев, ПЗ, 16.