ПРОСО̀ДИЯ, мн. няма, ж. Остар. Литер. Прозодия. Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия. К. Величков, ПССъч. VIII, 127. Подобни несъвършенства, небрежности в обработката на формата, дисонанси в музикалността и пластиката на стиха не са рядкост и в другите песни, било в просодията .., било в ритмуването. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 66.