ПРОСТЀЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от простея. Нужно ли е толкова много простеене? Нужно ли е да се псуваме като хамали? Пътуване с пиене на бира и простеене по автобусите.


Източник: Речник на българския език (онлайн)