ПРОСТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от простя като прил. За който е получена прошка, извинение, който е опростен и не се търси отговорност за него. Флореско предложил и настоявал да се приеме, щото за тая висока и благородна цел [освобождението на България] да се употребят простени и непростени средства. З. Стоянов, ХБ, 141. Простен грях. Простена страст.
◊ Простена книга. Остар. и диал. Книга, документ, издаван от владика, с която се опрощават някому греховете. И кога ке ойме на аджилък, ке се изповедаш и ке се причестиш, та ке си земеш една простена книга от патрико. СбНУ ХV, 126. Простена молитва. Остар. и диал. Молитва, която се чете от свещеник, когато някой умира. — Викни ми, майко, до девет попои, / да ми пеет простена молитва, / белки ке умрам, белки ке станам. Нар. пес, СбБрМ, 341. Простена неделя. Диал. Последният ден, неделя от Сирната седмица, в който се извършват обреди, свързани с опрощаване между близки родственици, палене на огньове, хамкане на халва и др.; Сирни заговезни, Прошка, Сирни поклади. Огромният квартал буквално гореше от огньовете, с които .. празнуваха простена неделя. Д. Бегунов, ЧД, 26.