ПРОСТЍРАМ, -аш, несв.; простра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. простря̀л, -а, -о, мн. прострѐли, прич. мин. страд. простря̀н, -а, -о, мн. прострѐни, св., прех. 1. Окачвам или поставям някъде разгънати дрехи, одеяла или др., за да съхнат, когато са изпрани или мокри, или да се проветряват; просвам. Баба Първа бе свършила прането. Оставаше само да го изцеди и да го простре. М. Георгиев, Избр. разк., 169. — Майчо, цял ден съм шетала. Три въжета пране съм простряла. Н. Каралиева, ЯЧ, 50-52. Когато преминеше дъждът, ние, пастирчетата, събличахме мокрите си дрехи, простирахме ги на поляната да съхнат на слънцето, играехме голи, както ни е родила майка ни. К. Калчев, ПИЖ, 70. Мама Капелничка вадеше из един голям сандък панталон след панталон, отърсваше ги от нафталина и ги простираше на едно дълго въже. П. Славински, МСК, 40. Запретнали поли, .. наредили се по бързеите момите, — дръстят бели платна от зори. И цял ден ги белиха, простираха ги по рида на слънце, пак ги топяха и пак ги простираха да съхнат. П. Тодоров, И I, 28. Кога прострете мокри дрехи, тии за няколко время изсъхват, защото водата, що е имало у тях ще ся разиде по въздуха, или с други думи, ще изветрее. Лет., 1871, 99.
2. Разгъвам, разпъвам нещо и го поставям в целия му размер, площ или дължина върху друго нещо; постилам, разстилам, просвам. Те [войниците] са прострели на земята едно платнище и върху него Никола е разхвърлил всички вещи от раницата си и се готви отново да ги нарежда. Й. Йовков, Разк. I, 21. Завари там [в стаята] Домна по комбинезон да глади небесносинята си блуза, простряла одеяло върху масичката. Б. Болгар, Б, 45. Зефир .. притежавал една книга „Соломоникия“ .., с която събирал дяволите в къщата си. За тая цел той се затварял по 2-3 дена в стаята си, простирал на земята една голяма броеница, сядал в средата и заклевал демоните. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 302. Продавачи на разни дреболии и детски игралца бяха прострели сергиите си на сянката до гората и пременени булки и моми се трупаха там. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 23. В това време се показа стрина Стойна и току простря бяло платно от стълбите до входа. Кр. Григоров, Р, 144. Разтая и последний сняг; / и боже слънце гали / ранили пролетни цветя, / зелен килим простряли / по рудини над речний бряг. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 57. Аз ти простирам, либе, да седнеш, / ти стегаш конче да бегаш. Нар. пес., СбВСтТ, 634. // Слагам, поставям, полагам в легнало положение човек в безпомощно или безжизнено състояние. Той измъкна от археологическия музей древния меч на нибелунгите и заповяда на своите момчета, преди да отсекат главите на осъдените, да ги простират гърбом, за да виждат меча. А. Каралийчев, НЧ, 143. Ванко се събуди в болничната стая всред много ранени. Бяха го прострели напреко на един нар. М. Грубешлиева, ПИУ, 294. Гордата царица .. се отровила. Намерили я простряна на злато легло в празнично царско облекло. Н. Михайловски, РВИ I (превод), 263. // Прен. В съчет. със същ. с я н к а, с в е т л и н а и под. — разпростирам, хвърлям. Със слънцето ни е тако. Луната не може да го скрие совсем, но само за някои народи, над които простира сянката си. Е. Васкидович, ПП (превод), 13. Бляскавите северни сияния .. простират своята светлина някога даже на нашето небе. С. Бобчев, ПОС (превод), 303. Прохладен извор там извира, / като на огън вариво, / а сянка длъгнеста простира / зелено буково дърво. СбДЧ, 207. Да прострем погледа си сега по градовете и селата на цялата империя. НБ, 1876, бр. 51-52, 198. В следобедните часове високият хотел простира своята сянка над плажната ивица почти до самата вода.
3. Събарям някого, нещо (човек или животно), правя със сила, удар, изстрел и др. да падне и да легне в цял ръст на земята; повалям, просвам. Той се взираше в играта на огнените отблясъци и си мислеше как утре ще отиде в Лисогоново и с два удара ще простре този Юмер на земята. С. Северняк, ИРЕ, 49. То замахна и цапна такъв шамар на нахалния жабок, че го простря на земята. Ив. Остриков, ОП, 30. Дертли Мехмедовите обирници стоваряха всекиму по няколко, за да му вземат страха, а някои — нарочените .. направо простряха от бой. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 418. Борис го [Стефан] настигна, .. стовари му пестник в тила и го простря на камъните. К. Петканов, МЗК, 130. // Събарям, правя с удар, изстрел да падне някой на земята убит. Двама хитлеристи простряха на улицата един свой политически противник, .. съдът им определи смъртно наказание. А. Каралийчев, НЧ, 149. Няколко зли кучета .. държаха нападателно положение. Аз извадих револвера си и прострях на земята няколко от тях. З. Стоянов, ЗБВ II, 96. — По кого искаш да стреляш с картечницата, бе глупако? .. Та аз можех с един куршум ... не, с един ритник да те простра на място. Мога и сега да ти тегля куршума. Д. Ангелов, ЖС, 357. Ударил го по главата с брадвата и го прострял на мястото. С, 1872, бр. 31, 244. Ей взря се вождът във врага / .. И го сподиря / кат вихър вождът, и с едничък удар — / .. / простира го и труп бездушен го оставя. К. Христов, ПХ (превод), 43.
4. Прен. Разпространявам обсега на нещо (влияние, въздействие, покровителство и др.), като обхващам, засягам други неща, обекти; разпростирам. Сега Бог пак простира благословията си над нашия многоизстрадал народ. П. Стъпов, ЖСН, 185. Младият брат имаше самочувствие на успял човек и простираше това чувство и към неуспелия или по-малко успелия стар брат. Ив. Хаджийски, БДНН II, 98. В заключението си Греков благодари на маджарския народ за благородното покровителство, което той прострял над младата свобода на България. С. Радев, ССБ II, 505. Критиката си Стоилов е простирал и върху по-широг кръг личности и учреждения у нас, впускайки се .. в „мъдрувания“ върху училища, читалища, вестници. М. Арнаудов, БКДБ, 265. Нека разгледаме докъде закона на тяготението простира своето влияние върху телата, които са съединени в слънчовата система. Д. Витанов, НС (превод), 98. Алузиян, като не знаяше докъде Императорът .. може да простре своята злоба, скришно излезе от Цариград. Т. Шишков, ИБН, 193. — Русия са задлъжила на Англия, че няма да простре действията си никога освен по християнските провинции в Турция. НБ, 1876, бр. 39, 154.
5. Подавам, опъвам, изпъвам ръка, крак и др. обикн. с някаква цел (да достигна нещо и под.); протягам. Бащата позна сина си, изхлипа, / простря ръце към него и го прегърна. Д. Ангелов, ЖС, 154. Разновидните цветя привличат очите ми, с благоговение простирам ръката си да си откъсна едно цвете. К. Кесаров, ЧНУ, 18. Гостът .. простря ръка към близката етажерка и пое оттам сложената свободно книга. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. Той простря дългите си крака, разпъна ръце върху облегалото на пейката и потъна в сладостни мисли. Ем. Станев, ИК I и II, 12. О, Господи, към мен ръка простри / и укроти духът ми безпокоен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 49. Де го зачу старата юда, / че си простря дясно крило, / че си прекри ясно слънце. Нар. пес., СбГЯ, 209. // За растителност (дърво, храст и др.) — развивам разклонения надалеч, в различни посоки; разпростирам. Дърветата около колибата простираха нашироко клоните си и хвърляха дебела сянка. М. Марчевски, ОТ, 78. Улицата изведе момъка .. при воденицата до реката. .. Ето го ниския зид, старият орех е прострял шумнати клони над него. Д. Марчевски, ДВ, 79. Стигнаха до една асма, простряла чардак над цялата улица. Ст. Сивриев, ПВ, 84. По-нататък .. громадни габърови и брязови дръвета простират своите вековни клоне. Знан., 1875, бр. 1, 9. Бръшлянът е прострял стъбълца със сочни зелени листа по целия зид.
6. Остар. Давам, дарявам нещо. Дар, който ти простира една милостива ръка е истинский дар, а това, что ти дава скъперник человек, е просия. А. Начев, ПЖЧ (превод), 15. Блажений отец мой, цар Асен, сичкото свое имание и сокровище простря на милостиня сиромахом. Хр. Павлович, Ц, 46. С крайна жалба ви са моля, като на достойни благодетели, които сте обикнали да простирате благодеяние на бедните като нас. АНГ I, 37.
7. Непрех. и прех. Остар. Продължавам, удължавам правенето на нещо. — Баща ти, бог да го прости .., остави ти сичко доволно и пари, и имане, че ти като не беше челяк да го... — Съъъът! Мълч там, не простирай сега, малко хортувай, че зере не ми носи главата много-много. Ил. Блъсков, ПБ I, 122. Че чловек без чловек не може и един другому си трябува, това лесно сте разбрали от всичко, что ся казва досега, та не трябува да простираме повече. Й. Груев, Лет., 1873, 224-225. Игрите .. не треба да ги простираме толкова надолго, като да отмалява тялото от много труд. Р. Попович, Х, 126. Потръкайте с пила дръво или желязо .. И като прострем така да работим можем потроши всичкото на прах. Й. Груев, Лет., 1869, 85. простирам се, простра се страд. Когато помещението е много сухо, на пода му трябва да се поставят плитки съдове с вода или да се простират мокри кърпи. Л. Петров и др., БНК, 85.
ПРОСТЍРАМ СЕ несв.; простра̀ се св., непрех. 1. За нещо, обикн. с големи размери — разполагам се, заемам значителна площ, място в пространството; разпростирам се, разстилам се. Рила планина .. се простира от Самоковското поле на север, до македонската река Бистрица на юг. Ив. Вазов, Съч. ХV, 57. Каварна се е простряла по дължината на високия бряг с бели къщи и гъста черна кал. Н. Стефанова, РП, 23. Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе. Й. Йовков, Разк. III, 60. Като се поклащаше леко на седлото, гледаше надлъж и нашир с очи, които попиваха златото на прострелите се до хоризонта чак узрели жита. А. Гуляшки, ЗР, 16. Имаше малка, спретната къщица накрай село, а до нея се простираше градината му. К. Петканов, ОБ, 75. Наоколо имаше още няколко пристройки, а в дъното на двора се простираха обширни складове за дървен материал. М. Грубешлиева, ПИУ, 18. Представете си сега, че вие са намирате на някой кораб и че около вас са простира широко, безгранично и волнисто море. ДБ 3, 62, ● За държава, население. Не сме ние малко, славянете .. Простряло са е нашето племе от Бялото море до Средиземното, от Великия океан до Централна Европа. НБ, 1877, бр. 68, 263. САЩ се простират от Тихия океан до Атлантическия океан.
2. Падам или лягам с изпънато тяло по корем или по гръб на земята; просвам се. Из слога пред маслобойната изскокнаха две сенки, но щом насреща им загърмяха, те се простряха по очи на земята. Ем. Коралов, ДП, 89. Петър .. извади кама от навущата, посегна да я забоде в лицето ми. Ритнах го и той се простря във водата. Л. Петков, ПЛ, 7. Спънало се юначе с накривено калпаче. Простряло се сред двора. Започнало да плаче. Ран Босилек, ВП, 82. Това бяха клетници, които .. се бяха едвам дотътразили до тука и се бяха прострели на земята като полумъртви. К. Величков, ПССъч. I, 49. Лисицата ся простряла на пътя и ся престорила на умряла. Д. Манчев, БЕ I, 41. Понякога те [факирите] ся простират върху дъски, в които има набити островърхи гвоздеи, и лежат на тях, додето почне да тече кръв из всичките части на тялото им. ИЗ 1877, 268.
3. Разпространявам се някъде, на някакво място, като го покривам, заемам, обхващам постепенно; разпростирам се, разнасям се. Мъглата се простираше и на запад по гребена на Калинин връх и Върло връх и образуваше около нас един полувенец. Ив. Вазов, Съч. ХV, 60. Неделната сутрин се разкриваше светла .. По-късно па̀ри се появиха, простряха се над парка и забулиха Витоша. Б. Болгар, Б, 134. Грозна тримесечна задуха се простря навсякъде и се застоя да мори, да суши, да пали. Елин Пелин, Съч. I, 73. Страшният пожар / догде прострял се би — дали самият цар / ще му отбегне. К. Христов, ЧБ, 305. Прибрежните ветрове не ся простират надалеч, а ся забележват само около брега. И. Гюзелев, РФ, 428. ● Обр. Простря се нощ над земята — дълга като змия. Н. Райнов, БЛ, 174. Дядо Матея подема очи и се загледва навън. Високо, светло небе, простряло се над Витоша, над Лозенските планини чак оттатък. П. Тодоров, И II, 37.
4. Прен. Обикн. за власт, влияние, сила, амбиция, умение и под. — разпространявам се до някъде, до някакъв предел, върху нещо, което обхващам, засягам; разпростирам се, достигам, стигам. — Отдавна исках да попитам докъде се простира властта на главния инженер и докъде на началника на производството. Д. Кисьов, Щ, 429. Неговите [на Пазвантоглу] домогвания са се простирали дори до султанския престол. Б. Пенев, НБВ, 37. Папата не срещал съпротива от слабата светска власт в Италия .. Властта му се простряла не само върху духовниците, но и върху голяма част на населението на Италия. Ист. VI кл, 75. Но неговото ловно изкуство не се простираше само върху кожите на зайците. Д. Калфов, Избр. разк., 285. Той искаше да се върне, да се увери сам, доде се простираше големината на злото. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 156. Властта на родителите към син ученик ся простира до прага на училището. Който преминува прага, нарушава правото на учителя. П. Горбанов, ННУ, 11.
5. Прен. Остар. За количество, размер — променям се, изменям се като достигам най-много до някаква стойност. Количеството на кавето, което са употреблява ежегодно в Европа, са простира до 80 милиона оки. Знан., 1875, бр. 12, 188. Числото на българите католици са простира до 60 000, от тях около 30 000 живеят в България. Р. Каролев, УБЧИ, 113.
6. Прен. Остар. За дейност, процес — продължавам, протичам във времето до някакъв определен момент, срок. Не е за чудение, зачто владетелиете не ся съглашавали на всичко и договарянието им им ся простряло и до другата година. ВИ, 189. Кога ся захваща сеитбата и докога ся простира? Сеитбата ся захваща както доде: кога е влага, тя ся захваща рано, т. е. от Кръстовдена и ся простира до Петковден. Ц. Гинчев, УЗ, 35. Всяко тяло, голямо и малко, слабо и твърдо, дели ся на части и тия части ся делят на други по-малки частици. Таково деление ся простира безконечно. Н. Геров, ИФ, 20.
7. Прен. Обяснявам, описвам някакъв въпрос, случай, излагам обикн. по-подробно, обширно нещо; разпростирам се, спирам се нашироко. — Знаете ли да пишете на машина? .. — Да, зная .. — И тъй, да не се простираме, аз ви назначавам за машинописка. Й. Йовков, ОЧ, 28-29. В желанието си да си придаде важност пред приятеля си Матейчо се простира надълго и нашироко при разговорите си с посетителите. В. Нешков, Н, 5. Авторът на „Въстанието и клането в Батак“, охотно и не без хумор, се простира върху тоя предмет. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 98. Тук аз не намирам за сгодно да се простирам подробно върху този въпрос. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 96. Доволно ся уже прострехме връх тойзи предмет и тряба да го оставим, за да минем към втория. Г. Кръстевич, ОДК, 29. Ний не ще говорим за живота и за делата на приснопамятните народни святци [Кирил и Методи], нито пък ще са простираме за техните благочестиви и многополезни подвиги. Ч, 1872, бр. 13, 711.
8. За ръка, ръце — подавам се, придвижвам се напред, в някаква посока или към някого; протягам се. Тя вижда две ръчички да се простират към нея — искат да я прегърнат. К. Петканов, БД, 187. Ръката е привикнала без трепет да се простира .. Я дай ми двайсет стотинки да ям! Ив. Вазов, Съч. ХI, 91. Не едни очи през сълзи ще погледнат към небето, не едни ръце ще се прострат към него. Й. Йовков, Разк. III, 142. А сетне две ръце нататък се простряха / с цветята скромни, що набрали бяха, / от свиснали в пустинний път скали, / и хвърлят ги: привет, привет. К. Христов, ЧБ, 25. Уж скрит [партизанският огън] е, а към него издалече / ръце премръзнали са се простряли. Бл. Димитрова, Л, 178. // Остар. Разгъвам се, изпъвам се, протягам се. Пръстите [на ръката] са сглобени тъй с дланта, чтото могат само да ся прегъват, простират и движат малко настрана. М. Бракалов, ФА, 12. Тялото им [на змиите] много лесно ся превива на сяка става: и тако като ся сбира и простира животното, ся отнася от място на място, гдето ще. Е. Васкидович, ПП (превод), 29. Голям язик .. като няма доста място, де да ся простира, всякъде ся запина. Й. Груев, КН 5, 18-19.
9. Прен. Разг. Живея или извършвам нещо, съобразявайки се с материалните и други възможност, с условия, традиция и пр.; позволявам си, отпускам се. И ние днес правим сякакви увеселения пред великий пост, ако и да не се простираме в тези увеселения толкова, колкото католиците. Т. Икономов, ЧПГ, 31. Человеците .. требува всяк противу силата си и состоянието си да се простира (обходи): така са человеците. Н. Рилски, ОМР, V. Простираме се според доходите, а не според желанията си.
◊ Простирам се додето (доколкото) ми стига чергата; простирам се според чергата (юргана) си;.простирам си краката според чергата. Разг.; Простирам си краката колкото ми чергата държи (стига). Диал. 1. Живея, харча, като се съобразявам с материалните си възможности. Наистина има много нужди, но кое ли село няма нужди! Само че всеки се простира според чергата си. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 428. — Колко получава една сестра? — Човек трябва да си простира краката според чергата. Б. Балабанов, Избр. п II 57. 2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно с възможностите си и положението си. — Аз, чичин, имам възпитаничък нос, дето ида, всичко подушвам и си простирам краката според чергата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 409.