ПРО̀СТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от прост. Песента беше простичка — една от малкото весели родопски мелодии, нещо близко до нехайното свирукане на вятъра. Н. Хайтов, ШГ, 44. Колко простичък, спокоен и естествен е животът в провинцията. Й. Попов, ИЖП, 58. О, моя простичка, и бедничка, и хитричка, и умничка, и набожна, и безбожна, и измъчена, и наплашена, — но и храбра Българийо. Ал. Константинов, Съч., 237. Тя беше облечена в простички черни дрехи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 87.