ПРОСТРА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Мед. Голямо изтощение, изнемощяване при тежки обикн. инфекциозни заболявания. Когато черният дроб вече е болен .. се получава .. силно отравяне на организма. Отровите попадат в мозъка .. болният .. реагира неадекватно на дразнителите, изпада в прострация. Следва пълна загуба на съзнание, бъбречна кома и възможна смърт. Док., 2007, бр. 48 [еа]. // Прен. Психическо объркване, загубване на самообладание. В неделната вечер водещата направи интервю с почитаемия господин .. Господин Г. се вглъби в себе си и по този начин вкара водещата Н. О. в пълна прострация. Не сещаше, горката, какво би трябвало да прави с написаните си отнапред въпроси и отговори. Дем., 2001, бр. 296 [еа].
– От лат. prostratio ‘събаряне’.