ПРОСТРЀЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прострелям като прил. 1. Който е пронизан при стрелба, обикн. смъртоносно. Заведоха ги да присъствуват на един разстрел. На три кола бяха привързани трима войници. .. Чу се команда, екна залп и — когато, след замижаването, Тодор отвори очи, на коловете бяха увиснали и трепереха три простреляни тела. Г. Караславов, Т, 50. Още когато придърпвах простреляната жена в линейката видях, че тя е мъртва. П. Славински, ПЩ, 27-28. Не подозирах, че само подир три дни ще видя простреляна сърна да плаче с кристални сълзи в нозете на ловеца! Ас. Христофоров, О, 56. Простреляна птица.
2. Като същ. прострелян<ият> м., мн. простреляни<те>. Човек, който е убит чрез прострелване. До изхода се гърчеше, прескачан, трупът на един от простреляните. П. Илиев, ЛВ, 12. Простреляният вече няма нужда / от нашите обятия, събужда / смъртта и се обрича на звездите. Ив. Мирчев, ГС, 7.