ПРОСТУДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; простудя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Причинявам на някого или нещо силно охлаждане, което обикн. води до заболяване простуда. Но старата не преставаше да мисли и да крои как да я простуди, как да я разболее. Само да се разкашля малко, да се поомърлуши, другото е лесно. Г. Караславов, Тат., 217. Сашо стана и си домъкна чаша уиски от бара — беше препълнена с лед. Докато си простудяваше гърлото с него, Кишо мълчаливо гълташе виното. П. Вежинов, НБК, 59. — Заместникът ми е искал да извади много мед, да се похвали .. и за малко е щял да измори пчелите. Сега трябва сред зима да бъркаме из кошерите да ги подхранваме. А така може да ги простудим. П. Бобев, ЗП, 104. Той каза, че пролетният вятър е коварен, уж е лек и приятен, но всъщност може жестоко да простуди човека. А. Гуляшки, ДМС, 99. Леденият пешкир се усука около гърдите на тати .. Той не се съпротивява много, но все повтаряше: — Ще ме хване пневмония, ще ме простудите. Н. Каралиева, ЯЧ, 116. простудявам се, простудя се страд.
ПРОСТУДЯ̀ВАМ СЕ несв.; простудя̀ се св., непрех. Изстивам, силно се охлаждам, което обикн. довежда до заболяване простуда, настинка; простивам, настивам. Случи се така, че петгодишният син на Василев се простуди и разболя. Сп. Кралевски, ВО, 100. Аз, разбира се, .. хванах четиридесет и седем раци, но се простудих от дъжда, вятъра и студената вода. СбХ, 136. Измамлив беше хладният вятър, който духаше откъм морето. Сали Яшар се простуди веднъж и легна болен. Й. Йовков, ПК, 13. — Защо не стегнете вратата — вика. — И некрасиво, и течение става. Може да се простуди някой. С. Северняк, ИРЕ, 54.