ПРОСТЪ̀ПЪК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Простъпка, провинение. Да останеш верен на своето нравствено веление, което се бунтува срещу всяка подлост и простъпък, само това има стойност. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 169. Пред него [Боян] се изправиха два свята: единът — свят на града, ..; задушливи кръчмички, где мизерията замисля всякакви простъпаци. Ив. Кирилов, Съч. II, 70. Туй вече е толкова подло, .., щото предателството на Юда почва да се вижда на всеки български християнин като незначителен простъпък. С, 1894, бр. 1497, 1.
– От рус. проступок.