ПРОСУ̀ВАМ, -аш, несв.; просу̀на, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. Провирам. „Ясновелможни панове!“ викаше един .. еврей, просунал измежду другарете си жаловито лицето си, изкривено от страх. Н. Бончев, ТБ (превод), 35. Из скритата бърлога / в планината под глога, / баба Меца просуна / рошавата муцуна. Елин Пелин, ПБ, 112. просувам се, просуна се страд.
ПРОСУ̀ВАМ СЕ несв.; просу̀на се св., непрех. Остар. и диал. Провирам се.