ПРОСУША̀ВАМ, -аш, несв.; просуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Суша, изсушавам нещо леко или на отделни места; подсушавам. А при нас вали и вали, партенките си няма къде да просушиш, ще изгинем. П. Незнакомов, ЖВ, 43. С една огнена жетварска машина ожънали една нива, ..; с друга .. — просушили житото. Лет., 1874, 182. просушавам се, просуша се страд. и възвр. При изработването на амбалажи от сурови дъски .. е предвидено дървесината да се просушава най-малко до транспортната влажност. В. Цветков и др., МТД, 36-37. — Къде ти е огънят, бе шашкън? Много си се стоплил, та седиш на хлад. Нас питай как сме се довлекли, само и само да се просушим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 93.