ПРО̀СФОРНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Дървен печат, дъсчица с дълбоки нарези под формата на кръст и инициали, изображение на Св. Богородица или др. християнски символи, с който се бележат отгоре просфорите преди изпичането им. Просфорниците са принадлежности за отпечатване на изображения върху сурово тесто. СбНУ IV, 73.
– Други (диал.) форми: п р о̀ с в о р н и к, п р о̀ с о р н и к, п р о̀ с к у р н и к.
ПРО̀СФОРНИК2 м. Диал. 1. Растение богородична ръчица. Abutilon avicennae.
2. Растението бяла ружа. Altheae officinalis.
– От Ив. Дуриданов и др., Български етимологичен речник, 1999.