ПРОСФОРО̀СВАМ, -аш, несв.; просфоро̀сам, -аш, св., прех. Църк. Украсявам обреден хляб с помощта на просфорник1. просфоросвам се, просфоросам се страд.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
