ПРОСЪЛЗЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от просълзя и от просълзя се като прил. Който е със сълзи; разплакан. — Доживяхме пак да се видим, синко… — хълцаше тя и триеше просълзените си очи. Ст. Марков, ДБ, 146. Иванка вървеше зад колата с наведено просълзено лице и нямаше вече сили да се обърне надире. П. Здравков, НД, 114. — Ей, какво става тука? — обади се поп Кръстю, когато запъхтените и просълзени мъже застискаха един друг ръцете си и заприказваха помежду си високо, разпалено. Ст. Дичев, ЗС II, 344.