ПРОСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; просѐя, -ѐеш, мин. св. просѐях и прося̀х, св., прех. Остар. и диал. 1. Прекарвам нещо през сито, за да го прочистя, отделя; пресявам. Като оберат ягодите турят ги на слънце, олущват ги от чорупката им като ги блъскат с дърво или с камък; разделят боба на две ядки, изново ги сушат и просяват през големи решета. БКн, 1859, кн. 1, 339. Донесете често сито, / често сито копринено, / .. / Да просееме на друм праа [праха], / да намерим мома гримна [гривна], / мома гримна, момко пръстен. Нар. пес., СбНУ Х, 57.
2. Разпръсквам, разпространявам нещо или множество неща някъде, по някое място; осявам, разсейвам. Те изминаха една полянка, просеяна с големи камънаци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 25. Луната още не бе изгряла и просеяните по ясното небе звезди бяха в пълния си блясък. А. Страшимиров, Съч. I, 353. Всуе селянин работен / .. / с орало и волове, / бразди в нивата си рови, / всуе семе там просява. Ив. Вазов, В, З—4. ● Обр. Щом узнаят, че някой друг сторил някоя малка погрешка, той час ся затичат да я просяват, да го усмиват и да ся радват [горделивите], че друг согрешил. С. Радулов, НД (превод), 95-96. просявам се, просея се страд.