ПРО̀СЯК, мн. -ци, м. Човек, който проси (в 1 знач.) и живее от подаяния, от милостиня. При източната вратня венценосците минаха между два реда просяци, забръмчали с благословии, и всекиму в ръката се пущаше монета от един болярин в свитата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Пред черквата имаше много хора, а от двете страни на стълбите седяха просяци и продавачи на банички. Вл. Полянов, ПП, 34. На пътят срещнува ги един просяк, простира рука, за да му дадат милостиня. ЦВ, 1861, бр. 20, 4. Тизе си ногу [много] греовна [греховна]; / .. / сиромаси не гледаше, / просяци не даруваше Нар. пес., СбНУ IV, 20. — Дядо ле, дядо просяко! / Вие ми много одите, / да не сте чули, дядо ле, / къде е Велчо кесаджи? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 68. Сляп просяк. Безрък просяк. Дрипав просяк. На сърдит просяк празна му торбата. Послов.
Прен. Руг. За изразяване на презрително и оскърбително отношение към някого, който обикн. е беден. — Ти ли ще ме учиш, бре просяко! Забрави ли какъв те взех? Гащите ти не се виждаха от кръпки. Н. Каралиева, Н, 152. — Тя обича сиракът, Ангела. — Ангел, Стояновий син ли? Просякът! Ив. Вазов, Р, 13. Т и н к а: — Онзи иска да влезе. .. Брат му. Л у ш а: — Къде ще влиза? Просеци с просеци! Н а д а: — Нека дойде! Брат му е, няма смисъл да му пречим. Д. Немиров, В, 69-70.
◊ Битолски просяк. Разг. Нахален човек. Вратата се отвори и през нея влезе една от ония солидни личности, за които е малко да я наречеш битолски просяк, а трябва да добавиш и попска свиня. Хр. Пелитев, ХО, 132. Бързам (припкам) като просяк на задушница. Разг. Ирон. Бързам много, крайно нетърпелив съм за нещо, припирам за нещо да се върши по-бързо. Водим се като битолски просяци. Диал. Водим се винаги заедно, неразделни сме. Навървили сме се като в гладно просяците. Диал. Станали сме много, насъбрали сме се много. Надявам се като просяк с празен дисаг. Диал. Много се надявам за нещо. Наложил врат като битолски просяк. Диал. За човек — силен, здрав, охранен. Сит като просяк. Разг. Ирон. Извънредно много гладен. Ходя (тръгвам / тръгна) като просяк. Разг. Ходя лошо облечен, дрипав. Червенея се (зачервил съм се) като битолски просяк. Разг. Ирон. Имам вид на здрав и охранен човек. Видиш ли, дума, как я наредих? Хем — дума — една хубава почивка в затвора изкарах, хем, докато съм жив, има да ям и да пия, .. И охранен един, знаеш, оправен, червенее се като битолски просяк. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Червен като битолски просяк. Разг. Ирон. За човек — здрав и охранен на вид.
– Други (диал.) форми: п р о̀ с е к, п р о̀ с л я к, п р о̀ ш л я к.