ПРОСЯ̀ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Просия (в 1 знач.); просячия. Един от тия [просяци], които са изпекли този занаят — просячеството, надпреварват са кой повече да бъбри, с чудни и дивни благословии, каквито вече им додат на устата. Ил. Блъсков, ПБ III, 88.